Leave a comment

Проблемът с позитивното мислене

women bench lonely smiley face parks children 1920x1280 wallpaper_www.vehiclehi.com_37

От: GABRIELE OETTINGEN

Превод: Елизабета Шуманова

Много хора мислят, че ключът към успеха е отглеждане и упорито поддържане на оптмиситична перспектива. Това вярване за силата на положителното мислене, изразено в различна степен, ни се казва от поп химни като „Рев” на Кейти Пери до предложенията на Клиники Мейо (едни от най-известните в САЩ), че може да подобрим здравето си като елиминираме „отрицателния вътрешен диалог”.

Но истината е, че положителното мислене често ни пречи. Преди повече от две десетилетия проведох изследване – на жени, записани в програма за отслабване, като им предоставих няколко кратки сценария с отворен край за бъдещите събития – и ги помолих да си фантазират как биха постъпвали. Един от сценариите караше жените да си представят, че вече успешно са завършили програмата; друг сценарий ги молеше да си представят ситуации, в които биха били изкушени да изневерят на диетата. След това помолих жените да оценят колко положителни или отрицателни са били мислите и образите им.

Една година по-късно проверих резултатите. Резултатите бяха поразителни: колкото по-позитивно са си представяли жените себе си в тези сценарии, толкова по-малко килограми са свалили.

От тогава, моите колеги и аз направихме много последващи изследвания, като наблюдавахме диапазона хора, деца и възрастни; граждани на различни държави (САЩ и Германия); и хора с най-различни желания – колежани, искащи среща; хора с подменени стави, надяващи се да си стъпят на краката; завършили студенти, търсещи работа; ученици, които искат да повишат оценките си. Във всяко едно от изследванията, резултатите са ясни: Фантазирането за добър край – за гладко постигане на желанията – не помага. Вместо това, възпрепятства хората да постигат мечтите си.

Защо положителното мислене не работи по очаквания начин? Както открихме с моите колеги, мечтаенето за бъдещето ви успокоява, видимо редуцира систоличното кръвно налягане, но ви изцежда енергията, от която се нуждаете, за да постигате целите си.

В едно изследване от 2011г., публикувано в Журнал за Експеримантална Социална Психология, помолихе две групи колежани да напишат какво очакват от идната седмица. Едната група беше помолена да си представи, че седмицата ще бъде страхотна. Другата група беше помолена да напише каквито и мисли да има за идната седмица. Колежаните, които си фантазираха положителни неща, докладваха, че се чувстват с изцедена енергия. Както документирахме по-късно, те са постигнали по-малко през седмицата.

Позитивното мислене подлъгва ума ни да възприеме, че вече сме постигнали целта си,  намалявайки нашата готовност да я преследваме.

Някои критици на позитивното мислене съветват хората да се откажат изцяло от положителния вътрешен диалог и да „се върнат” в реалността като се насочат към предизвикателствата и премеждията. Но това е твърде крайна промяна. Проучванията показват, че тази стратегия по никакъв начин не е по-добра от това да си фантазираме положителни резултати.

Това, което помага е смесен подход от позитивно мислене и „реализъм”. Ето как работи. Помислете за едно ваше желание. За няколко минути, си представете, че то се осъществява, като умът ви се скита и отклонява, където пожелае. Тогава сменете предавката. Отделете още няколко минути да си представите препятствията, които са на пътя на целта.

Този опростен процес, който колегите ми и аз наричаме „умствен контраст”, има силни резултати в лабораторни условия. Когато участниците практикуват умствен контраст с потенциално достижими желания, те стават далеч по-енергични и постигат по-добри резултати, в сравнение с участници, които само си фантазират положителен край или само се борят с препятствия.

Когато участниците използват умствен контраст с желания, които не са основателни или постижими, те повече не се ангажират с тези желания. Умственият контраст ни стимулира, когато има смисъл да се борим да сбъднем желанието си и ни позволява да го освободим по-лесно, когато не се получи, така че да се насочим към други по-постижими амбиции.

В скорошно проучване за здравословно хранене и упражнения, разделихме участниците на две групи. Едната група се зае с умствения контраст и представи план за упражнения, създадени да им помогнат да преодолеят препятствията по пътя им. Четири месеца по-късно, членовете на тази група тренираха двойно повече за седмицата от контролната група, и използваха в менюто си повече плодове и зеленчуци. В друго проучване, открихме, че хората които използват умствения контраст, се възстановяват по-бързо от хронични болки в кръста, държат се по-конструктивно във взаимоотношенията си, имат по-добри резултати в училище и дори се справят по-добре със стреса на работното място.

Позитивното мислене носи удоволствие, но това не означава, че е добро за нас. Както повечето неща в живота, постигането на цели изисква един балансиран и умерен подход.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *