Снимка: Veselina Georgieva

Психотерапията е пътеката към себе си.

Понякога се извива и не знаеш какво има зад завоя. Образът зад завоя може те изуми, разплаче, докосне, ядоса, зарадва, да не го видиш за момента, да го подминеш. Какъвто и да е образът зад завоя, е късче от душата ти. Дали го признаваш или не, е без значение. Той е просто факт.

В друг момнет пътеката може да стане стръмна – надолу или нагоре. Може с мъка да се изкачваш, да броиш малките стъпчици, да си гледаш само в краката и да не виждаш красивата гледка. А може и стремглаво да се спуснеш надолу с ясното усещане, че летиш.

Пътеката към себе си е вечно пред нас – с ежедневните избори, с тежките решения, с последствията от нашите реакции, с изобилието от емоции, с приятелствата, любовта, партньорството, тъгата, самотата, изолацията, неразбирането…