По темата има много материал. Различни автори пишат за даването и получаването, и как парите са част от този поток – Дийпак Чопра, Робин Шарма, Напоелон Хил, Дженифър Хъф, Дорийн Върчу…. мога да изреждам до безкрай. Моята цел в това море от мнения, изследвания и теории е да започнем от някъде. Около нас изобилства от напътствия, упражнения, „трябва да направите това и това“ и се изреждат едни сто неща, които да изпълним, за да имаме повече пари. В един момент човек се уморява, идва му в повече, задачите са непосилни. Личният и професионалният ми опит показват, че желанието да работим върху себе си е изтъкано от импулс да променим нещо, от стремеж към себепознание, от ентусиазъм, от положителен резултат, от вяра. Това са активи, които се трупат във времето. Отпиваме една глътка, почиваме си, правим нещо друго, говорим за нещо друго, отпиваме втора глътка… Ако изпием наведнъж 1л. газирана напитка… всички знаем какво се случва ! Дали ще повторим?

Сега конкретно. В предишната статия засегнах темата за получаването, а сега насочвам вниманието ви към даването. Този път, преди да споделя личното си мнение, искам да ви предложа едно кратко упражнение, за да определите сами кое е вярно за вас. За да знаете как да стигнете до целта, е добре да видите къде се намирате! Хубаво е да прочетете следващия въпрос, да затворите за миг очи и да си представите – образ, чувство, форма, цвят, каквото и да е – първата идея, която усетите. Обърнете внимание – това е усещане. Не знанието, убеждението или съзнателният ви избор, а усещането – извън всякаква логика.

Какво си представям за думата „давам“?

Какво виждате – черен цвят, или розов; заоблени форми, или такива с остри ръбове; музика, или шум; лекота, или напрежение? Какво усещате – радост, тъга, гняв, примирение, задължение, несигурност, съмнение, обида? Потребност да давате или потребност да ви дават? Първата емоция, която се появи в нас, е тази, върху която искаме да поработим – да променим или да увеличим. С тази емоция извършваме всяка транзакция на „даването“ в нашия живот – подаваме парите за сметки и покупки, даряваме внимание и обич, влагаме уменията си в работата. Може да звучи прекалено абстрактно, затова ще ви дам пример. Обичам езиковите картини. Представете си следната ситуация: Отивам да плащам тока. Вървя и си мисля колко е висока сметката, как са ме натоварили. Нареждам ги едни по адрес на държавата. Ядосано „давам“ парите и със свито сърце си прибирам рестото. Връщам се у дома. Там са съпругът и детето ми. Дали мога с удоволствие да им „давам“ нежност и ласки? Това са две различни ситуации, но имаме едно и също действие – даването. То идва от сърцето. „Давам“ е концепцията на даването – щаститето или нещастието, с което даваме. Животът, който вдъхваме на това действие засяга всяка сфера от живота ни.

Какво да правим с информацията, получена от горе зададения въпрос?

• Започваме да се упражняваме да даваме с удоволствие. Търсим преживяването на радост в това действие. Само си помислете. Така или иначе трябва да платя сметката за тока. Имам ли избор? Единственото, за което имам избор, е моето преживяване в ситуацията.
• Да наблюдаваме с какво удоволствие децата дават пари и с какво удоволствие плащат сметки! Вярно че, част от удовлетворението им идва от ролята на възрастен. Но само забележете с каква радост подават парите и си чакат рестото. Просто радост от действието!
• Даряваме безвъзвратно или се грижим за някого, който има нужда.

Може да си изберем едно от трите или и трите наведнъж! Те неизменно са свързани с получаването и си мисля, че е хубаво да отделим внимание на тази тема. Дори само, ако се замислим върху по-горе написаното, може да променим потока на даването и получаването в нашия живот!