Темата избрах не заради празниците. По това време на годината наистина се случва преобразяване с нас. Ставаме по-добри, по-внимателни и по-търпеливи към грешките на другите. Позволяваме си да приемаме събитията около нас по-леко и безболезнено. Избягваме отрицателните емоции и преживявания. Какво е това, което ни прави такива? Радостта да подарим и радостта да ни подарят! По този начин изразяваме колко ценен е човекът е за нас и разбираме, че и ние сме ценни за него. Преживяването носи в себе си изначалната радост – радостта от живота, радостта, че съществуваме.

Как се свързва всичко това със закона за даването и получаването, и парите в тази връзка? Той отразява способността ни да даваме от сърце и да получаваме с благодарност. В статията ще разгледам получаването, а следващата статия ще бъде за даването.

Какво значи да получим нещо с благодарност? Съвсем просто, но трудно за изпълнение: да кажеш „Благодаря!“ Когато научих за това, ми трябваше известно време да го осъзная. След това ми трябваше време да го наблюдавам, за да се убедя, че е така. И най-много време ми отне да започна да го прилагам. Трудно е заради нашата народопсихология и защото сме израснали с определени модели на поведение. В България имаме странен начин на получаване: „Ама защо?“, „Не трябваше“, „Много е скъпо“, „Притесняваш ме така“. Дори има моменти, в които съм наблюдавала следното (да не кажа, че съм и била в такава ситуация ): някой решава да даде или подари нещо спонтанно, без повод. Другият човек му бута ръцете, дърпа се и т.н. Първият трябва да настоява, защото да направи жест за него е важно. И така, останалото си го представяте… Нека разгледаме този тип поведение на бавни отрязъци. Реално през нас минават различни емоции и мисли с една висока скорост: какво ще си каже човекът, ако на драго сърце приема; няма ли да изглеждам глупаво; ами хората около нас, те какво ще си помислят за мен. След това вземаме решение (също много скоростно) как ще реагираме. Правим го първосигнално, инстинктивно.

Какво се случва на едно друго ниво и с една друга гледна точка? Пари, вещи, подаръци – имат един и същ произход и изразяват материалното. Когато приемаме даденото ни, по горе описания начин, ние казваме: „Не. Не искам.“ Автоматично поставяме преграда между нас и материалните придобивки. При чести повторения на „Не искам“, животът решава, че това е желанието ни. И започва да го изпълнява. Не е задължително да ми повярвате. Все пак, това е моята гледна точка. А тя е, че всичко около нас резонира на определна честота. И тази честота е нашето усещане, нашето разбиране и нашето поведение. За всяко нещо, което ни се случва има причина. Това е моята работа – да търся причините и източника на преживяванията ни.

Как можем да променим потока на парите и материалните неща? Като започнем да се упражняваме да приемаме с радост и благодарост даровете на живота, дошли при нас чрез хората около нас!