Адаптацията в ДГ е труден процес и за децата, и за възрастните около тях. Животът на семейството се променя, променят се навиците на всички членове на семейството.

Защо детето се разболява много в този период? От психологическа гледна точка детето старда от раздялата, от което имунната система отслабва защитните си функции. Така организмът става по-податлив на вируси, инфекции, заболявания. Емоциите (положителни или отрицателни) носят своя смисъл в живота ни. Те са биохимична реакция в тялото, която води началото си от външни дразнения. Ние постоянно реагираме емоционално на всичко, което се случва около нас, а при децата този процес не е по-различен. Дори напротив – те все още нямат задръжките на възрастните и изразяват по-лесно това, което чувстват. Лесно приемат емоциите и лесно ги освобождават. Адаптацията в ДГ им предлага един нов и по-богат спектър от емоции, едно ново учене, което те не знаят как да трансформират. Затова страдат от тревожност – не знаят какво да очакват, не знаят дали ще си ги вземат родителите им и т.н. Тази тревожност означава само едно – стрес в клетките. Този стерс кара тялото да работи на режим „оцеляване“ и е нормално при повече продължителнот силите на организма да намалеят и това е идеалният момент за разболяване.

Отделянето, обаче е нормален процес. И като такъв процес има своите етапи. Има три характерни типа поведение в началния етап, които детето прилага като съпротива срещу новото положение:

• Първият тип адаптация е със силен плач в началото, първите дни, седмици, дори 1-2 месеца. Като интензитетът и продължителността на плача намаляват с времето. Не се храни и не спи, което допълнително намалява силите на организма да се бори с физически симптоми.   Ако след третия месец от началото плачът остане така интензивен, е хубаво да се потърси помощ от специалист;
• Втори тип адаптация е, когато детето е спокойно първите дни, до седмица, и след това се отприщва опозиционното поведение. Тук отново интензитетът и продължителността на плача намаляват с времето. Не се храни и не спи, което допълнително намалява силите на организма да се бори с физически симптоми.
• Трети тип адаптация е, когато детето не плаче, изпълнява каквото му се каже, не изразява особени емоции. Това е червена лампа за педагозите, защото те знаят, че или самото дете има проблем, или то живее в нефункционална среда, където е свикнало да страда мълчаливо.